Приемствеността при фамилните имена понякога се къса при най-глупави обстоятелства.

Аз, баща ми и децата ми сме Цакови. Но когато бях на 15, той ми каза, че истинската ни фамилия с него би трябвало да е друга – когато се родил той, по някаква временна прищявка на властта фамилното име на децата се образувало от малкото име на дядото и баща ми станал Цаков, а после властта се сменила или се отказала от своята прищявка – не знам точно – и фамилните имена отново започнали да се запазват както трябва, така аз съм станал Цаков от баща си.

Когато тази книга тръгна да излиза, един мой стар познайник, врял и кипял в тия работи, ме посъветва да я подпиша с псевдоним. Запънах се като магаре – нали току-що почнахме да градим фамилията Цакови…

После този стар познайник изведнъж ми предложи да я подпиша като Виктор Дяков.

Онемях. Нямаше как той да знае, че Дяков е фамилията, която би трябвало да нося.

Не вярвам в случайности. За случайностите и създаването на висшите форми на живот „по случайност“ известният британски физик Фред Хойл казва следното: „…все едно да очакваш, че ако се извие тайфун над градското бунище и добре разбърка боклука, накрая от него ще се получи един съвършен Боинг-747“.

Приемствеността при фамилните имена понякога се възражда при най-странни обстоятелства…