Юнна Петровна Мориц е родена на 2 юни 1937 г. в Киев. През 1954 г. завършва училище и постъпва във филологическия факултет на Киевския университет. През същата година за първи път са публикувани нейни стихове. През 1955 г. се записва в Московския литературен институт „Горки“. Първата ѝ книга „Нос Желание“ е публикувана през 1961 г. Следват стихосбирките „Лоза“, (1970), „С груб конец“ (1974), „При светлината на живота“ (1977), „Трето око“ (1980), „Избрано“ (1982), „Син огън“ (1985), „На този бряг висок“ (1987), „В леговището на гласа” (1990). В най-добрите творби от тези книги органично са сплетени житейска конкретност и усет за трасцендентното, съвременност и разговори през вековете, лично и общочовешко, хумор и драматизъм. През десетилетията стиховете ѝ са високо ценени от такива значими творци и интелектуалци като Анна Ахматова, Дмитрий Лихачов, Михаил Гаспаров, Булат Окуджава, Йосиф Бродски и др. За свои спътници, съвременници, учители Юнна Мариц смята Омир и Данте, Пушкин и цар Соломон (предполагаемия автор на „Песен на песните“), Андрей Платонов и Томас Ман, античните гръцки и римски поети, Гьоте и Уан Уей, Волтер и св. Августин, Блок, Пастернак, Ахматова, Цветаева, Манделщам, Заболоцки.

Снимка: Dmitry Rozhkov, CC BY-SA 3.0