Жоао Луиш Барето Гимарайш (Порто, 1967) освен поет и преводач е лекар и преподавател по поезия в Университета на Порто. Първата си стихосбирка „Има цигулки в племето“ издава през 1989 г. Следват „Улица Тридесет и първи февруари“ (1991), „Общи места“ (2000), „Приземен етаж“ (2003), „Последна светлина“ (2006), „Времето напредва в срички“ (2019) и др. Книгите му са преведени в множество страни, сред които Испания, Франция, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Унгария, Мексико, Уругвай, Чили, САЩ. За стихосбирката си „Средиземноморие“ (2016) печели Национална награда за поезия „Антонио Рамош Роза“, а книгата му „Номад“ (2018) му носи наградата „Стихосбирка на годината“ на известната верига книжарници в Португалия „Бертран“ и също Литературна награда „Армандо да Силва Карвальо“. През 2022 г. за цялостното си творчество печели една от най-големите португалски награди за поезия „Песоа“.